Легенди


ЛЕГЕНДА ЗА ПАРАКЛИСА "СВ. АТАНАС"

Един златоградчанин отива на пазар в Одрин. Там попада на едноок търговец. Разговорили се. От дума на дума се разбрало, че пътникът е от Златоград. Тогава турският търговец му разказал:
- Беше отдавна, аз бях още млад и служих в турската войска. Тогава обикаляхме земите ви и налагахме вярата си на гяурите. Един ден бяхме завързали конете си и пиехме кафе на пазара в Златоград и изневиделица се зададе буря. От близкия връх в планината прилетяха ято черни птици. Те се спуснаха над нас и започнаха да кълват очите ни и всеки конник остана с едно око. Побягнахме ужасени от града. Нямахме време дори да отвържем конете си, разсякохме поводите им със саби и избягахме. Вашият град си имаше закрилник! Тази легенда се предава от уста на уста. Тя е свързана със закрилника на града Св. Атанас и през 1924 г. е построен параклис "Св. Атанас".


НЕПОБЕДЕНАТА   КРЕПОСТ

Дядо Исмаил седна на пъна до огъня, помълча малко и с развълнуван глас започна да разказва легендата за непобедената крепост.

- След като Гаази Сафедин паша осквернил душите на хората при Турчи мост, тайфата му се смъкнала с шум и веселби в долината.Навън бушувала буря, виели кучета. Страшни светкавици осветявали намръщената планина. Хората оплаквали мъртъвците и загубената си вяра по къщите.На сутринта при пашата бързо се вмъкнал стотникът Хаджи Сюлейман, разтревожен и бледен.
- Паша! - прегърна краката на Гаази Сафедин той - страшни работи са извършили нощес гяурите!
- Говори направо Сйлеймане! И пред джендема няма да трепнат очите ми - изревал разяреният Гаази.
- В пясъка сред селото се търкалят изпотъпкани с крака кауци и чалми, валят се трупове на избити еничари.
- Кой, кой е направил това? - Хванете гяурите и ги набийте на кол! - разпоредил се Гаази Сафедин.
- Претърсихме селото, но мъже не намерихме, господарю! - казал сломено Хаджи Сюлейман.
В това време в одаята влязъл Хаджи Стойко. Той се усмихнал лукаво:
- За убийците ли питаш, агалар?Те са горе в манастира "Света Неделя".
- Вземи стотнята си, Сюлейман. Бастисай манастира! Камък върху камък да не остане от стените му, а хората избийте
Едва на четвъртия ден пристигнал окървавен еничар и казал на пашата:
- Непревземаема крепост е манастирът, паша!
Цял месец ордата на Гаази Сафедин налитала като черен облак върху бялата каменна ограда на манастира, ала несломима била силата на българите . В решителния час те помитали с камъни и дървета озверелите турци.
В началото на втория месец Гаази Сафедин предложил:
- Предайте се и приемете правата вяра, ако искате спасение!Не виждате ли, че друго спасение за вас няма?Защо напразно да проливаме кръв?
- Ние се бием за род и вяра, паша, и няма да се предадем!Не се страхуваме от смъртта!
Като гладна глутница вълци завили еничарите,вдигнали стълби и започнали да пълзят по стените. Ала пристъпът им се разбил в яката твърдина. Грозно и страшно ечели предсмъртните писъци на пометените от стената на манастира турци.
- Само гладът и жаждата ще ти помогнат да победиш бавно, но сигурно гяурите, господарю - посъветвали Гаази Сафедин.
Обсадата се проточила с месеци. Българите били подложени на глад, жажда и студ.През един есенен ден на стената на храма се появил човек. Като сянка, излязла от гроба, той се навел, махнал с ръка към турците и едва чуто промълвил:
- Всички са мъртви. И аз ще умра!Но то нашата кръв ще се родят тези, които ще освободят земята ни.
Дядо Исмаил спря разказа. Сълзи извираха от безцветните му зеници. След малко продължи:
- Казват, че Света Неделя превърнала умрелите за род и вяра българи в орли. Когато турците влезли в крепостта, там нямало нито живи, нито мъртви люде. А докато еничарите с рев и злоба душели светинята, в небето гордо се реяли орли.