Църквата "Успение Богородично" се намира в центъра на Златоград и е построена през 1834 година. Тя е една от най-старите църкви в Средните Родопи. Близо половин метър е вкопана в земята.  Тя е вкопана, с наклонен терен, трикорабна, едноабсидна, четирискатна, леко разстлана. Градежът на църквата е от каменна зидария, подът също е каменен, а таваните са дъсчени. Част от иконите са изцяло нови, а всички други са възрожденски, рисувани най-вероятно през 19 век. Майсторите зографи са неизвестни, но личи рисунъка на художници, представители на Самоковската и Тревненската школи. С влизането в нея човек слиза с няколко стъпала и остава впечатлен от майсторското изпълнение. На иконостаса има ценни икони, като една от тях е на Захари Зограф. След построяването й, в една от постройките на двора й, се премества, откритото през 1830 г. в Стоянковата къща, килийно училище.

В църквата били събирани и опазени стари ръкописи, църковнославянски книги и утвари, донесени от Света гора и Божи гроб. В нея се съхранявала и съставената още по време  на турското робство „История" за Делю Войвода. За съжаление тази „История" изчезва по време на борбите за самостоятелна църква.

Построяването на църквата станало със специалното разрешение на султана. По това време Султан Махмуд ІІ, съобразявайки се с клаузите на Одринския мирен договор от 1829г., позволявал възстановяването на стари разрушени християнски храмове. Златограчани били едни от първите, които се възползвапи от това позволение. За да издейства необходимия ферман в Цариград, на два пъти ходил златоградският първенец Димо Караджинов.Той носил подписка от много златоградчани християни и видни българи мохамедани, че е честен човек и верен поданик на султана. Султанът го наградил с отличителен почетен знак и в тази връзка закачили на коляното на потурите му специално звънче, та всеки, който го срещнел да му отдава уважение като почитан от султана човек. Въпреки огромната си амбиция и желание Димо не успял да получи фермана лично, тъй като починал три месеца преди издаването му. Тогава на помощ се притекъл митрополитът на Гюморджина, който изпратил специален човек до столицата да го вземе и донесе. Във фермана освен разрешението за строителство на ниска, вкопана в земята черква, скрита зад високи зидове, се съдържали и височайшите пожелания на султана за мирно и братско съжителство на даръдерци от двете верски групи.

Мястото за построяването на храма е определено да бъде върху развалините на друг храм, разрушен от турците около 1722 г., и чието място служило за гробище на християните. Изграждането е съпътствано с много трудности. Денем майсторите градили, нощем фанатизирани османлии разрушавали изграденото. Сродниците на Дима Караджинов, братята Готовци, решили да причакат разрушителите и да ги убият. През нощта двамата братя се скрили пред сегашното училище „Васил Левски". Същата нощ трима души се запътили към строежа. Братята, покрити с бели чаршафи се изпречили пред злосторниците. Единият умира от страх, а другите двама са удушени и хвърлени в  близкия кладенец. Този случай не минал незабелязано. Двамата братя избягали в Гърция, а строежът бил спрян. След доста подкупи е издействано ново разрешение от местната власт и майсторите продължили строежа на храма.

За да се предпазят строителите от камъни, които били хвърляни от минувачите покрай църквата и от съседните къщи и за да се съхранят строителните материали от крадци била построена осмоъгълна ограда, а на 1,5 м от сегашния вход завеса от камък, за да няма пряка видимост към двора на църквата.

За разлика от всички къщи в Златоград, църквата е била покрита с каменни плочи, за да се предпази покрива от хвърляните камъни. Плочите били докарани от Смолянско.

През 1834 година след много усилия храмът е завършен. Наречен е "Успение на Пресвета Богородица". За съжаление до ден днешен не се знае кой е майсторът строител.

Храмът е разделен на три части: олтар, мъжко и женско отделение. Женската част е отделена от мъжката с решетъчна ограда.

Недълго след построяването на храма, за да не се гаврят с гробовете на починалите християни,  се взема решение мъртъвците да се погребват в двора на църквата. Тъй като мястото е малко, костите на починалите се изваждали след 6-7 години и поставяли в обща костница. Тази практика съществува до 1977г., когато е построено общо градско гробище.

Години след построяване на църквата, когато стана възможно биенето на камбаната, е изградена дървена камбанария в северозападната часта на храма, която била съборена от силна вихрушка през 1930г.

Иконостасът е изработен на място и представлява обикновена дървена конструкция без резби и орнаменти. Иконите са създадени през периода 1834 - 1859г. и са донесени главно от Света гора, тъй като през тези години Дъръдере е имало постоянна връзка със Светогорските манастири. Интересно е, че някои от малките икони са по-стари и от самия храм. Те са донесени от параклиси и храмове, съществували преди 1834г.

Неизвестно кога на ламарина са изписани образите на дванайсетте апостола и Вседържителя от художника Влашо от Асеновград.

В двора на църквата има килийно училище, функционирало в периода 1835-1836г.

Според едно предание църквата била построена само за 40 дни и трябвало да отговаря на условието, когато турчин на кон минава покрай църквата да не е по висок от зидовете й.